Васил Петлешков – живот между два огъня
Васил Петлешков е роден на 14.01.1845 г. в Брацигово. Когато баща му умира, неговата майка се омъжва повторно за Ангел Петлешков, който осиновява малкия Васил. Момчето придобива образованието си в Брацигово. Преди да се отдаде на активна революционна дейност се занимава с търговия, фармация (завършва в Цариград курсове за аптекар), а също така и с просветителска дейност. През 1874 г. в родния си град открива читалище ”Тръндафил”, на което е председател. Книжният фонд на читалището е почти изцяло съставен от книги, които лично той дарява.
В хода на подготовката на Априлското въстание Брацигово попада в пределите на Четвърти революционен окръг, където главен апостол в началото на 1876 г. е Георги Бенковски. Между Бенковски и Петлешков съществуват тесни контакти във връзка с подготовката на въстанието в окръга. Бенковски спомага за създаването на революционен комитет в Брацигово, на който секретар става Петлешков.
Когато то избухва, Петлешков е в Панагюрище, но бързо трябва да се отправи към родното Брацигово, за да организира избухването му и там и в околните села. Предателство става причината за преждевременното избухване на Априлското въстание и това създава трудност при координирането между отделните окръзи, както и координацията вътре в тях.
Въстаниците в Брацигово шестнадесет дни се отбраняват, но на 8 май Хасан паша побеждава. След погрома на въстанието в Брацигово и предаването на въстаниците, Петлешков отлага с няколко дни своето собствено предаване на турските власти. Но вторият му баща – Ангел чорбаджи, предава заварения си син, за да може да предпази дома си от турските набези. Властите започват разпит насочен първоначално към майката на Петлешков. Васил Петлешков по това време се укривал на тавана на родната си къща и наблюдавайки тази сцена, решил да се предаде сам. Преди това опитал да сложи край на живота си с отрова, която не подействала. Когато бил отведен за заптиетата и разпитван, не издал никой от своите съмишленици. Бил готов да заплати с живота си вместо да стане причина за погубването на нечий друг живот.
Наказанието за този смел българин било да бъде изгорен жив между два огъня. Дори и на кладата не предал никого. Геройски претърпява своята мъченическа смърт и умира с думите: ”Сам съм, други няма.”
Личности като Васил Петлешков продължават да карат поколения наред да бъдат горди, че са българи. Възпитаниците на ОУ „Васил Петлешков“, малките Петлешковци и днес носят в сърцата си патриотизма, вдъхнат им от нашия патрон.
